Натура 2000 е мрежа от природни зони в Европейския съюз с голяма екологична стойност, въведена съгласно Директива 92/43/ЕИО за опазването на природните местообитания и на дивата фауна и флора (известна като директива за местообитанията) от 1992 г. Мрежата включва също зоните, обявени по силата на Директива 79/409/ЕИО, свързана с опазването на дивите птици (директива за птиците) от 1979 г. Натура 2000 има за цел оцеляването в дългосрочен план на най-ценните и застрашени европейски видове и местообитания.

Развитието на Натура 2000 в Испания премина през сходни процеси в различните автономни области. Като цяло мрежата обхваща над 13,5 млн. хектара, което предполага 25,5% от територията на страната.

Приносът на Кастиля и Леон за постигане на целите на директивите отговаря на голямото биоразнообразие в нашия район. Така в границите на областта ни към списъците с места от значение за общността (зони за местообитанията) са присъединени 120 зони с обща площ 1 890 597 ха от средиземноморския и атлантическия биогеорграфски регион, а към националния списък са включени 70 зони за специална защита на птиците (зони за птиците) с площ 1 997 971 ха. Като цяло, като се изключи припокриването, Кастиля и Леон има принос към мрежата Натура 2000 от 170 зони с площ 2 461 708 ха, което представлява 26.13% от територията на областта.

Изображение на мрежата Натура 2000 в Кастиля и Леон (вижте в подробности)

Първите зони за птиците в Кастиля и Леон бяха обявени между 1990 г. и 1991 г., момент, когато мрежата се състои от 12 зони, обхващащи 2.5% от областта. След като се извършиха сериозен брой преброявания на видовете птици от най-голямо значение в Кастиля и Леон, обявените места се оказаха абсолютно недостатъчни. За да се постигнат целите на директивата за птиците, в началото на настоящето десетилетие започнаха два процеса на разширяване. Последният доведе до актуалната мрежа от зони за птиците, която след обществено обсъждане беше одобрена от Регионалното правителство на Кастиля и Леон на 23 октомври 2003 г.

В момента тази мрежа се състои от 70 зони за птиците на площ от близо два милиона хектара, което е малко повече от 21% от територията на областта.

Сред птиците, които се срещат в Кастиля и Леон, включени в Приложение I на директивата за птиците, от най-голямо значение са Otistarda (дропла), Chersophilusduponti (дюпонова чучулига), Gypsfulvus (белоглав лешояд), Aegypiusmonachus (черен лешояд) и Aquilaadalberti (иберийски царски орел), за които областта дава подслон на между 20 и 30% от европейската популация. Тук е мястото да изтъкнем и популациите на  Aquilachrysaetos (скален орел), Circusaeruginosus (тръстиков блатар) и Circuspygargus (ливаден блатар), Ciconianigra (черен щъркел), Neophronpercnopterus (египетски лешояд), Tetraourogallus cantabricus (кантабрийски глухар), Perdixperdix (яребица) и Dendrocoposmedius(среден пъстър кълвач), които представляват между 10 и 70% от популациите в Испания.

Изготвянето на окончателното предложение за места от значение за общността (зони за местообитанията) в Кастиля и Леон беше дълъг процес, който изискваше сериозни усилия в посока наново събиране и анализиране на информация, свързана основно с познанията за местообитанията и видовете от директивата за местообитанията, тъй като в някои случаи наличните данни бяха оскъдни или направо не съществуваха.

Кастиля и Леон се намира между два биогеографски региона – атлантическият и средиземноморският. На 8 януари 1998 г. Регионалното правителство на Кастиля и Леон одобри първото предложение от зони за местообитанията, които да бъдат включени в Националния списък и съответно в мрежата Натура 2000, състоящо се от 7 места, представляващи атлантическия регион, и 33 места за средиземноморския. В основни линии това предложение се съсредоточи около природните зони, включени в Плана за защитените природни зони на Кастиля и Леон.

Оценката на списъците от страна на Европейската комисия за целия биогеографски регион разкри необходимостта да се увеличи степента на териториално покритие на местата, за да се постигне правилното представителство на типовете местообитания и видове, посочени в приложенията на директивата за местообитанията. Този факт обуслови един процес на изготвяне на нови предложения и последващ анализ на Европейската комисия, докато се стигна до сегашното и окончателно четвърто предложение със зони за местообитанията в Кастиля и Леон за двата биогеографски региона. За атлантическия регион списъкът със зони за местообитанията беше одобрен от Регионалното правителство на 23 октомври 2003 г. и с решение на Европейската комисия от 7 декември 2004 г., а за атлантическия –от Регионалното правителство на 12 февруари 2004 г. и с решение на Европейската комисия от 19 юли 2006 г.

Актуалният списък със зони за местообитанията в Кастиля и Леон се състои от 120 места, обхващащи площ от общо 1 890 597 ха, което означава 20,07% от територията на областта. Списъкът включва 63 типа местообитания от интерес за общността, от които 14 са приоритетни. Сред тях се открояват горите с Junniperusspp (хвойна), пиринейски силикатни високопланински пасища или горите с Quercuspyrenaica(пиринейски дъб), тъй като най-големите и запазените в Европа се намират в Кастиля и Леон.

Що се отнася до видовете от интерес за общността, накратко, в Кастиля и Леон се срещат:

1. Мрежата Натура 2000 в Кастиля и Леон
2. Карта на мрежата Натура 2000 в PDF (1,32 Mb.)