Натура 2000 е мрежа от природни зони в Европейския съюз с голяма екологична стойност. Тя се създава по силата на Директива 92/43/ЕИО за опазването на природните местообитания и на дивата фауна и флора. Мрежата включва и зоните, обявени съгласно Директива 79/409/ЕИО за опазването на дивите птици. Натура 2000 цели оцеляването на най-ценните и застрашени европейски видове и местообитания.
В момента мрежата в България обхваща площ от над 3.861 млн. хектара, което представлява 33.89% от територията й. Това е втората страна в Европейския съюз с най-голям дял на защитените зони от Натура 2000 след Словения, която е включила 35.5% от площта си.
Изображение на мрежата Натура 2000 в България (вижте в подробности)
В българската екологична мрежа са представени три биогеографски региона – континентален, алпийски и черноморски.
Броят на защитените зони за опазване на природните местообитания е 228 с обща площ от почти 3.343 млн. ха (29.5% от територията на страната), а за опазване на птиците - 114, които се простират върху над 2.321 млн. ха (20.3% от площта на страната). Териториите им в голяма степен се припокриват, а по Черноморското крайбрежие обхващат и площи от акваторията (виж картата).
До момента Министерството на околната среда и водите е издало заповеди за обявяването на 88 зони за опазване на дивите птици, в които се разписват точните им граници и ограничителните режими. Очаква се процесът на изготвяне на всички заповеди да приключи до 2012 г.
България е една от най-богатите на биологично разнообразие държави в Европа. Нейният принос към екомрежата Натура 2000 е защитаването на над 80 типа местообитания, както и най-важните местообитания на 100 вида растения и 225 вида животни, определени от двете европейски директиви.
Предмет на опазване са 27 типа приоритетни природни местообитания, сред които крайбрежни лагуни, сиви дюни, континентални солени ливади, панонски солени степи и солени блата, източни гори от космат дъб и др.
Сред птиците от най-голямо значение са царският орел (Aquila heliaca), скалният орел (Aquila chrysaetos), египетският лешояд (Neophron percnopterus), червеногушата гъска (Branta ruficollis), белооката потапница (Aythya nyroca), тръноопашатата потапница (Oxyura leucocephala), дроплата (Otis tarda), черен щъркел (Ciconia nigra) и др.
Що се отнася до видовете от интерес за общността, сред гръбначните предмет на опазване са 29 вида бозайници (от които 14 вида прилепи), 8 вида влечуги, 5 вида земноводни и 23 вида риби. От приоритетно значение са кафявата мечка (Ursus arctus), европейският вълк (Canis lupus), тюленът монах (Monachus monachus), видрата (Lutra lutra), рисът (Lynx lynx) и др.
Сред безгръбначните приоритетни видове са 6.
Натура 2000 цели опазването и на 25 вида висши растения и 6 вида мъхове.
Процесът по определяне на места у нас, отговарящи на изискванията, поставени от директивите на ЕС, започна през 2002 г. по проект “Опазване на видове и местообитания в България: сближаване с ЕС”, осъществен с финансовата подкрепа на датското министерство на околната среда. Проектът се осъществи до 2004 г., като след приключването му работата по изграждането на мрежата в България бе продължена от редица проекти с различен обхват и продължителност.
През 2005 година МОСВ чрез Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда финансира два проекта, а именно:
- “Изграждане на мрежата от защитени зони Натура 2000 в България”, изпълняван от природозащитната федерация “Зелени Балкани”, с основна цел подготовката на националния списък от Натура 2000 места по Директивата за местообитанията,и
- “Изграждане на представителна и функционално единна национална екологична мрежа в частта й от защитени зони за птиците, като част от европейската екологична мрежа НАТУРА 2000”, изпълняван от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), с основна цел подготовката на националния списък от Натура 2000 места по Директивата за птиците.
Освен от тези два основни проекта, процесът по изграждане на мрежата Натура 2000 в България бе подпомогнат и от редица по-малки проекти и организации с външно финансиране.
Предложеният от тях списък беше приет с малки изключения от Министерския съвет между март и декември 2007 г.
В периода 8-12 юни 2008 г. в Сибиу, Румъния,се проведе биогеографски семинар за оценка на предложените от България и Румъния национални списъци със Натура 2000 зони за местообитанията. На 12.12.2008 г. Европейската комисия (ЕК) утвърди списъците на защитени зони по Директивата за местообитанията. Решенията на комисията бяха официално издадени на 13.02.2009 г. в Официален вестник на Европейския съюз (бр. 43), с което стартира процеса по обявяване на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
ЕК приема, че определените от България зони за местообитанията, при сегашните граници и обхват ще опазят приоритетните видове от значение за общността. Преобладаващите заключения (88% от случаите по предварителни данни на Европейския тематичен център) са, че предложената мрежа обхваща в достатъчна степен разпространението на даденото природно местообитание или вид в рамките на съответния биогеографски район, следвани от заключения „научна резерва” (6%), свързана с необходимост от допълнително проучване на въпроса и „минимална недостатъчност” (6%), свързана най-често с необходимост от корекция на данните за даден вид или местообитание заради по-нови и по-коректни данни. За нито един вид или тип природно местообитание не бе получена оценка „значителна недостатъчност на обхвата на мрежата”. |
